ПОЧЕРНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЧЕРНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; почернѐя, ‑ѐеш, мин. св. почерня̀х, прич. мин. св. деят. почерня̀л, ‑а, ‑о, мн. почернѐли, св., непрех. 1. Ставам черен; зачернявам. Още същата нощ докара студа .. Гората почерня, както почернява след страшен пожар. П. Бобев, ГЕ, 30. — Цял ден правя слънчеви бани — засмя се Нона. — С бански костюм ходя из градината, из двора. Разбира се, че ще почернея. Й. Йовков, ЧКГ, 227. И от барутний дим по преспи почерня снегът. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 286. Оралото у орача лъщяло като сребро и било дори и по-хубаво .., а оралото, що лежало без употребление в дюкяна, било почерняло и ръждясало. Христом. ВВ II, 59. ● Нар.-поет. черен почернял. Черен йе Лазар почернял, / тъмен йе Лазар потъмнял. Нар. пес., СбНУ XLVI, 54. Сърце ми черно почерне / Кайно ми огън син пламен. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 139. Га погледна [Манда Мандалина] низ поле широко — / поле беше черно почерняло.. / това ми йе Марко Кралевити. Калесал йе царьове, кральове. Нар. пес., СбНУ?, 4.
2. Изглеждам черен от насъбрани, натрупани множество хора, предмети и под. — Като излязохме горе на Балкана — продължи дядо Тодор, — що да видим — цялата поляна почерняла от народ. Горяха големи огньове. Четниците печаха агнета на шишове. А. Каралийчев, С, 18. Първата кола се спусна от височината, затъркаля се към дерето. След нея се показаха втора, трета — широкият и дълъг път почерня от коли и сватбари на коне. К. Петканов, Х, 140. А между тях и бреговете ближни — / гъмжи‑
ло ладии, мравуняци пълзят. / Завчас цял почерня брегът. К. Христов, ЧБ, 328-330. ● Обр. Погребваха Тонков .. Столицата е покрита в траур. Улиците са почернели от некролози. Елин Пелин, Съч. IV, 153.
3. Прен. Съсипвам се от голяма мъка, скръб. — Отиде си момчето, погребахме го завчера. За нея [майката] и аз искам да ти кажа. Изгоре веке. Почерне. Топи се като восък на огън всеки ден. Д. Талев, ПК, 681. Нея ще уволнят .., ще остане без заплата и без пенсия, ще почернее, ще се затрие. Г. Караславов, Избр. съч. I, 408. В село завърлува невярна болест .. Изчезна радост, почерня измъчен народ. Елин Пелин, Съч. I, 71. Сбогом, майко на робете, майко почерняла. Ив. Вазов, Р, 53.
◊ Кога стана въглищар <и> кога му почерня врата; кога стана калайджия, кога му почерня задника; кога <ли> стана кюмюрджия, кога му ръце почерняха. Разг. Подигр. 1. Употребява се, когато някой изказва компетентно мнение за неща, за които има съвсем малък опит. Изкуството, мили мой,.. той поучително вдигна пръст. Гергин го подразни: — Кога стана калайджия, кога ти почерня.. Много разбираш ти от изкуство. Ем. Манов, ДСР, 121. 2. Употребява се, когато някой започне да се големее, да се стреми към нещо, което не му подхожда. А! Големци! И горделиви! С прости хора не сядат вече... Кога станахте въглищари, кога ви почерняха вратовете? Ив. Вазов, Съч. XXV, 221. На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука,.. — Хм, оно, истина, дума, се: кога ли стана кюмюрджия, кога ли му ръце почернеха? М. Георгиев, Избр. разк., 58-59.