ПОЧЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЀСВАМ, ‑аш, несв.; почѐша, ‑еш, мин. св. почѐсах и (диал.) почѐшах, св., прех. Чеша малко, за кратко време или от време на време. Той обичаше много своето юниче. И много често .. той отиваше да го повиди и да го почеше по шията и по гърба. Т. Влайков, Съч. II, 110. Излезе, че това бе наистина Младен и че водеше купена крава. Той се отби при жътварите, рече им отдалеко "Помози бог" и, като свали калпак, почеса изпотената си чорлава глава. И. Волен, ДД, 100. — Ти, защо така сам? Биволиците де ги? — Руска, таквоз болна. Не е добре... — заекваше Елисей като почесваше някакви ситни пъпчици по тялото си. Ил. Волен, МДС, 254. ^● Самост. или в съчет. с предл. и същ. врат, тил, ухо. Жест, действие, което показва колебание, смущение, напрежение, затруднение и под. Министърът почеса с върха на показалеца си голото си теме и продължи внимателно да слуша. К. Калчев, ЖП, 451. Мигом всички се умълчават. Едни си почесват тила, други се изтриват — не искат да влязат в училището. П. Тодоров, Събр. пр II, 377. почесвам се, почеша се страд. и възвр. На двете си уши и по края на устните имаше неприятен обрив, който кървеше и го безпокоеше — от време на време той внимателно се почесваше като свиваше грубичкото си изпръхнало лице в болезнена гримаса. П. Вежинов, ДБ, 36. Също като че някакви черни мравки лазеха по раменете ѝ, щипеха я и не ѝ даваха мира. Тя се почеса по шията, разкопча си яката на блузата и усети, че ѝ поолекна, удари я хлад. Г. Караславов, Тат., 261.

◊ Почесвам се по врата (по тила, зад ухото). Разг. Намирам се в затруднено положение и се чудя какво да правя, как да постъпя (израз, припружен обикн. със съответния жест).Човечецът си свали капата, потупва се с нея по коляното, почесва се по врата и все повтаря: Да сея ли просо, да не сея ли! Й. Радичков, НВ, 139. — А бе, не е скъпа [книгата], ама откъде да вземем тия двадесет и пет стотинки! Това са два хляба! — замислено се почеса зад ухото той. Г. Белев, ПЕМ, 114. Почесвам се <там>, дето не ме сърби. Разг. Употребява се за човек, който се чувства неловко, неудобно и в смущението си прави неподходящи, необмислени движения. При този въпрос бай Ганю се позамисли намръщено, почеса се дето не го сърби. А. Константинов, БГ, 97. Почесвам си / почеша си езика. Разг. Говоря известно време нещо излишно, празни приказки. — Я мълчи — каза Кондарев. — Да не мислиш, че от такова събрание има по-голяма полза? — Щяхме да инструктираме другарите... — И без твоите инструкции те знаят какво да правят. Искаше да си почешеш езика... Кметът излезе умен. Разбра какво целя. Ем. Станев, ИК III и IV, 161. Приличаха на сериозни хора, отбили се в ханчето да хапнат по кебапче, две и да почешат езиците си на теми: човека, нюансите на империалистическата наглост, времето и нравите на изоставащите люде. В. Ченков, ПС, 73. Аз ускорявам крачките — не желая субектите от "тесния кръг" да се срещнат преди мене и да си почешат езиците за "моя сметка"! Др. Асенов, СВ, 58.