ПОЧЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧЕСТ, ‑тта̀, обикн. мн. по̀чести, ж. Външен израз на почит, уважение обикн. свързан с различни ритуали. Днес на гарата е пристигнал княз Лев Серебрянний, бил е приет с почести от властта и цял конвой е придружил колата му в града. Ив. Вазов, Съч. IX, 117. Единствените обществени положения на село, свързани с почести и особни отличия, бяха стростта и кумството. Ив. Хаджийски, БДНН I, 159. Знатните тракийци били погребвани с големи почести. Устройвани били и състезателни игри. В гробовете им поставяли съдове с храна, оръжия и украшения. Ист. V кл, 1980, 31. Матей Матов бе погребан тържествено, с военни почести. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 477. Прибърза да изпроводи в Търново първата му [на Тертер] жена, с почести, които приличаха на званието ѝ. Т. Шишков, ИБН, 234.

Вземам / взема за почест. Воен. Заставам мирно и отдавам чест. Идеха, носеха светинята /знамето/! Редиците стояха неподвижни, офицерите взеха за почест. Вл. Полянов, ПП, 95. Дежурният поручик, разпознал

колата му притича до него и му рапортува. Юнкерите-часови взеха за почест. Д. Ангелов, ЖС, 583. В подножието на стълбите други десет души стражници, строени с фронт срещу княза, вземаха за почест, като едновременно накланяха дългите си бойни копия към земята. А. Гуляшки, ЗВ, 377-378.За почест. Воен. Команда към специално построено войсково подразделение за отдаване на почит към официални лица, знамена и др., при което личното огнестрелно или хладно оръжие се държи по определен начин. През това време Честслав махна с ръка на началника на охраната и му заповяда: когато епископът се появи и сам той слезе от кочията, всички воини да измъкнат сабите "за почест". Й. Вълчев, СКН, 300. На коне, с извадени саби "за почест", без нито следа от страх и смущение, двамата улани посрещнаха началото на колоната. ВН, 1958, бр. 2032, 4.