ПОЧЕСТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЕСТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Почета, окажа почит. Викнали да реват жени и мъже — умира човекът, а не могат за сетен път да го почестят. Й. Вълчев, РЗ, 171. Да се удостоя аз да ме почести един такъв човек, и да ми доди на гости, за мене малко ли е? Ил. Блъсков, ДБ, 25. Каква радост, каква гордост на селяните им доде на изпитанието, да им почести селото един от най-прочутите тогавашни по цяло Българско учители — Филаретов! Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 563. Този разказ [на просяка] бил тъй правдоподобен, щото Пенелопа от радост не знаяла как да почести бедния просяк и заповядала на домоправителницата си, Евриклея да омие краката на гостенина. Н. михайловски и др., ОИ (превод), 116.

2. Почерпя, нагостя. Един приятел го [гроздето] беше изпратил на Гоце и той го бе запазил, за да почести скъпите си гости. Д. Спространов, С, 277. Като дойдоха младоженците до пътната къщна врата, домашните жени дадоха на невестата под дясната ѝ мишница един пешник къщен хляб,.. После влязохме в къщи, дето ни посрещнаха учтиво и ни почестиха със сладко. СбНУКШ ч. III, 101.почестя се страд.

ПОЧЕСТЯ̀ СЕ св., непрех. Остар. и диал. Почерпвам се. Се стрете со некои стари приятели и другари. Стория здрао и жио и отидоа да се почестат на една меана. СбНУ XIX, 35.