ПОЧЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧЕТ м. и ПО̀ЧЕТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. и диал. Почит, уважение, зачитане. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската,.. Засявайте в девствената ѝ почва, заедно с почетта към родното, и благородните семена за любов към доброто. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 11. Ний не само не знаем прилична почет и похвала на ония от своите си, които ся трудят или жертвоват за общето добро, нъ ся стараем да понижим и зачерним колкото е възможно повече заслугите им. Ч, 1871, кн. 23, 707. — Цариградските гърци са разсърдили на владиката си,.., защо да прави таквиз добрини на чуждото стадо — на Българите,.., защо да прави такъв почет на Българските владици. Г, 1863, бр. 3, 18. И за Асеновът престол се повдигна внътрешна борба в България, който се продължава цяла година, догде най-после не седна на него един болярин Константин Тех, за когото се казва, че бил на голям почет мужду болярите. М. Дринов, ПСп 1873, кн. 7 и 8, 27.