ПОЧЕТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЧЀТВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); почета̀, ‑еш, мин. св. почѐтох, прич. мин. св. деят. почѐл, св., прех. и непрех. Почитам2. А бе то хубаво, литературата възпитава хората, и аз почетвам, ей я, библиотеката ми наред с Маркс, Енгелс и Ленин стоят Горки и Шолохов, цялата съветска литература имам! Ст. Даскалов, СЛ, 86. Той почетваше, пописваше и още попяваше в черква що-годе. Ил. Блъсков, ЗК, 10. Кога идвал поп димо от Косовча, почетвал им правилата, а кога не, само си припалвали вощеници и си отивали. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 551. За тези две опасни места [Сцила и Харибда] вий ще срещнете много разкази из книгите, стига само да обичате да почетвате повечко, от колкото да са измайвате. С. Бобчев, ПОС (превод), 114.