ПО̀ЧЕТЕН

ПО̀ЧЕТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който заслужава почит, който се ползва с почит, уважение; почитан. Даже тая заран, той, очуден срещна намръщения поглед на някои почетни старци. Ив. Вазов, Съч. XXII, 110. Тя, наместо да го отсрами [мъжа си], кога как му додеха такива почетни хора гости, напротив, в земята го завираше. Ил. Блъсков, ПБ, 18. Започнаха се угощения на околните селяни, на почетните гости. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 563. Подир жреците най-почетна каста били войните. Н. Михайловски, ОИ (превод), 29.

2. Който е избран в знак на почит, уважение, чието присъствие, участие или дейност се приема като чест от околните, без да е натоварен с конкретни задачи, ангажименти в конкретното място или събитие. Предлагам д-р Христо Кондов да бъде прогласен за почетен председател на дружеството "Кавал". Й. Йовков, М, 24. Поради изключителнте си успехи през 1902 г. Горки е избран за почетен член на Руската академия на науките. Лит. XI кл, 1964, 121. Предложиха ѝ да стане председателка на женското дружество, но тя отказа и прие да влезе само в почетния, но не много известен комитет, който ръководеше издръжката на едно сиропиталище. Д. Димов, Т, 220. Българското централно благотворително

общество в Букурещ .. са гордее пред славянството, задето има честта да Ви счита за свой почетен председател и достоен представител. НБ, 1876, бр. 22, 86.

3. Който служи за проява, израз на почит, като признание за заслуги в някаква област, дейност. Почетната грамота на мира, отсъдена на Вапцаров от Световния съвет на мира, подчертава признателността на трудещите се от цял свят към неговото дело. Лит. XI кл, 1964, 299. За да се поощри ударничеството между ученици и учители, дават се разни премии на отличилите се: почетни грамоти, значки. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 125. С почетни дипломи бяха наградени: "Светът на боговете", филм, .. "Калин Орелът", български филм. РД, 1950, бр. 214, 3. Подпредседателят на Софийския градски народен съвет Т. Груев поднася на юбилярката [Будевска] почетния знак на съвета и паричен дар. Ст. Грудев, АБ, 193.

4. Рядко. Значителен, голям; почтен. Но по-напред Хаджи Смион се нае да прескочи,.., оттегли се на почетно разстояние. Ив. Вазов, З, 103. Зад нас, на почетно разстояние, са палатките на главния лекар и помощниците му. Л. Стоянов, Х, 113. Почетен дял от богатство. Почетна възраст.

Почетен гражданин. Звание, което се дава на някого за заслугите му към дадено селище или към целия народ. Големият български скулптор — народният художник и почетен гражданин на град Враца проф. Андрей Николов навърши осемдесет години. ОФ, 1958, бр. 4264, 3. Почетен легион. Истор. Държавна институция, създадена от Наполеон Бонапарт, която определя и връчва отличия на военни, цивилни и духовни лица за заслуги към нацията. Няколко дни по-късно Наполеон идва и във Ваймар, присъствува на бал в двореца и тук отново разговаря с Гьоте,.. Гьоте получава, подобно на Виланд, кръста на Почетния легион. М. Арнаудов, Г, 41. Фактически много по-непристойна изглеждала друга разсъблечена красавица, със сладникаво-чувствена красота, която [картина] императорът не само че откупил, но и наградил автора с лентичката на Почетния легион. Хр. Ковачевски, СК, 63. Почетна длъжност (служба). Остар. Длъжност, за която не се предвижда заплата. Членовете на настоятелството са преизбираеми и длъжността им е почетна. Хр. Даалиев, ТИА, 133. Сегашните наши училища си имат настойници,.. Службата на тия настойници не е с плата, но е почетна. Н. Бончев, Съч. I, 103. Почетна стража; почетен караул. При официални церемонии — група от военни или цивилни лица, която обикн. стои, застава пред паметник като отдава почит. Застанали на почетна стража, с венци и цветя ние изразяваме своята признателност към безсмъртното дело на героите. П, 1960, бр. 45, 1. На украсеното с чехословашки и съветски знамена летище бе строена почетна стража и бяха изпълнени държавните химни на Съветския съюз и на Чехословашката република. ОФ, 1950, бр. 1905, 3. Почетно звание.Висока държавна награда в България до 1990 г. и другаде, с която се удостояват изтъкнати дейци на труда, изкуството, науката, културата или спорта, като заслужил учител, заслужил деятел на труда, народен деятел на културата, герой на социалистическия труд и др. под. Петър Николов отдавна бил уволнен от трудовите войски, но той останал в бригадата, за да получи най-почетните звания на нашата славна .. младеж — бригадир и ударник. Г. Караславов, ПМ, 54. Министерството на транспорта и централното ръководство на Профсъюза на транспортните работници,.. са решили .. да удостоят някои транспортни работници с почетно звание "най-добър" по професия. Почетно място. Книж. 1. Централно, главно място (обикн. на едната страна на трапеза), определено за важни, уважавани гости. Бобев беше поканен да остане на вечеря. той седна на почетното място на масата, с привичен жест подбоде салфетката в отвора на жилетката си и пристъпи към яденето бавно, но методично. Ем. Манов, ДСР, 269. Най-сетне двамата стигнаха до масата и заеха своите почетни места вдясно от великия везир. Ст. Дичев, ЗС I, 22. Мижо Сали, посвил крака на почетно място, до ходжата, току попоглеждаше към буйния си син. Б. Несторов, АР, 13. 2. Централна, важна, главна позиция, положение. Ключ на естествознанието е математиката, която, като образователно средство за ума, захваща почетно място и в класичната гимназия. Н. Бончев, Съч. I, 97. Искахме да се борим за почетно място, за призово място. ВН, 1958, бр. 2103, 3.

Списък на думите по буква