ПОЧЕТЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЀТЪК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Начало, започване. "Кирил и Методи" определят почетъка на оная наша историческа свяст, без която щяхме да бъдем отбелязани в историята, ала не и живели исторически. Р, 1926, бр. 219, 1. Но сичко, що

се казва във стъпъка, трябва да бъде тъй ясно, тъй точно, щото да привлича вниманието;.. За това тряба съчинителят да гледа колко може да угоди по-добре на читателя си при самия почетък. Д. Войников, РС, 88. Най-после и трети път с молитвите и застъплението на майката Божия избавиха от разорение тая християнска столица Цариград,.., в почетъкът на 8-ят век. З. Петров и др., ЧБ (превод), 237. Почетъкът не е важен, а краят. Погов., СбНУ XIIX, 783.