ПОЧИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който е предназначен за почивка (в 1 знач.). Почивният ден никога не носеше особена радост на градинарите, тъй като по нищо не се различаваше от работните дни на седмицата. Й. Попов, БНО, 99. Работникът си има всички удобства! Има си светилния газ, пие си редовно кафето, на летуване ходи безплатно по разни почивни домове. М. Грубешлиева, ПИУ, 56. Питаме се един друг защо на този слънчев и проветрив хълм не бъде изградена поне една почивна станция, в която всяка година стотици трудещи се да могат да укрепват своето здраве на слънце, чист въздух и изобилна вода. ВН, 1956, бр. 166, 4.

2. Който се отнася до почивка (в 1 знач.). Ние бяхме дошли по средата на почивната смяна и затова останахме съвсем сами във вилата цели два дни, докато пристигне другата партида от летуващи.Б. Априлов, СбСт, 1957, 186. От знанията на жената, от нейните организаторски способности до голяма степен зависи развитието на такива важни отрасли като здравеопазването, услугите, образователната система, почивното дело. РД, 1981, бр. 67, 1.