ПОЧИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧИН м. 1. Замисъл, идея и подбуда за осъществяване на някаква дейност; инициатива. Починът за пренасяне на седалището на дружеството от Браила в София се е дължал главно на Марин Дринов, който е взимал присърце развитието на по-висока българска наука. М. Арнаудов, БКД, 272. Стаичката обаче е само читалня, а читалището во Лом се основава по почин на Пишурка вероятно през пролетта на 1856 година. Ст. Станчев, НР, 118. Селяните по свой почин,.., се притекоха на помощ на своите бедствуващи братя и сестри от града. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 274. И от тук започва разнообразието в художествените почини, интересните хрумвания, удивителното търпение при изпълнението на толкоз много украси. Г. Караславов, ПМ, 82.

2. Самата замислена и подбудена дейност; начинение, инициатива. Следващият почин на българския революционен централен комитет е издаването на брошурата "Български глас". Ив. Унджиев, ВЛ, 155. Първите редове се изпълниха все с приятели, познати и важни личности. Околийският управител с жена си,.., двайсетина души от местната театрална група, които намираха за съвсем естествено да присъствуват безплатно на всички видове забави и културни почини, десетина ученици. Г. Караславов, Избр. съч. II, 47.

— От рус. почин.