ПОЧИНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЍНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. 1. Прич. мин. св. деят. от почина като прил. Книж. Умрял. Тогава срещу него се изстъпи буйният Младен, годеник на Неранза .. и брат на починалата Аглика. Елин Пелин, Съч. I, 77. Тая прибавка към легендата е заета от други християнски легенди, много по-нови от легендата за взиждане живи хора, и в нея е вложена религиозната тенденция за следсмъртна награда на починали праведници. П. П. Славейков, БЛ ч. VI, 155. От починалата си жена .. имаше дъщеря. А. Гуляшки, МТС, 63.

2. Като същ. починал. Обикн. членувано. Починал човек; мъртвец. Той беше поп на двайсетина села наоколо и повече за да кръщава новородените и да опява починалите. Д. Талев, ПК, 522. Друг път не бях виждал толкова мълчаливо и внушително селско погребение. Така става винаги, когато хората истински скърбят за почина‑

лия. П. Незнакомов, СП, 63. Пловдив не е бил град, когато в добралък се е развивал уседнал живот, комини пушели, хора са се раждали и умирали и починалите погребвали в зидани гробници. Н. Хайтов, ШГ, 49. Да е тука гроба на починалата, ще ходат всяка заран да го преливат. Т. Влайков, Съч. I 1925, 309.