ПОЧИНАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЧЍНАМ, ‑аш, несв.; почѝна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Остар. и диал. Почвам, започвам1; почевам, начинам, зачинам, зачевам. Обаче от много чукание или стискание и тегление на тел металите починат да са пукат. Н. Геров, ИФ, 179. Свърши ли се сеферът — войникът се връщаше в ливадите и нивите си, починаше да превози през Днепр, ловеше си риба, търгуваше, вареше пиво и броеше се слободен казак. Н. Бончев, ТБ (превод), 8. 12-тий ден е нещастлив. Не требе человек в тоя ден нищо ново да почина. Хр. Павлович, А, 83. В ония години, когато почине силата на разсуждението в человека да са развива, много често първенство и власт добива воображението. Г. Йошев, ЧБ (превод), 10. починам се, почина се страд.
ПОЧЍНАМ СЕ несв.; почина се св., непрех. Остар. и диал. Почвам се, започвам се; почевам се, начинам се, зачинам се, зачевам се. Така, всичко, что било добро, полезно и поносило, все ся починаше, разправяше и свършваше в Питомийското читалище. КН, 1873, 73.