ПОЧИРАКУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧИРАКУ̀ВАМ, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Чиракувам малко, кратко време. Някога като момче, той почиракува при бащата на Величко, но никой не го е запомнил с работливост или старание да научи обущарския занаят. Т. Харманджиев, Р, 50. Не го ли гледам аз, и на пехливанлък го избива.. Ама кога река да го поизпотя над наковалнята, да почиракува, все като с остен трябва да го ръчкам. Г. Манов, КД, 20.