ПОЧИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЧИТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. и (остар.) м. 1. Чувство и убеждение, че някой или нещо има много ценни качества и важни заслуги и поради това заслужава висока нравствена
оценка и голямо внимание, преклонение. Той [Шишко] щеше да изглежда тромав и смешен, ако миналото и възрастта му не вдъхваха веднага някаква особена почит. Д. Димов, Т, 564. Ето ги [българските войски], идат вече! Старецът подигна хляба и в тая минута към него той почувствува тая почти религиозна почит, която е в душата на всеки истински работник на земята. Й. Йовков, Разк. I, 134. Ако лицето ми от малко-малко беше изказвало чувствата, които храня към тази мила, прелестна, млада девойка .., то на него би могло да се прочете в тази минута само една благоговейна почит. ССГ (превод), 114-115. Герман почувствува сърдечно и умилително пред това зрелище, потърси като какво би могъл да каже на Марийка, за да ѝ изкаже всичкийт почит и всичка признателност, които му вдъхваше тя. М. Балабанов, ДБ (превод), 80. // Внимателно, учтиво отношение; зачитане, уважение. Тя не искаше да оспорва на старата жена майчинската ѝ власт и право, нито почитта, които ѝ дължеше, но свекървата сега беше явно несправедлива. Старият железен светилник не беше по-добър от газената лампа. Д. Талев, ПК, 18. Макар най-малка, глезена, научили са я [Мита] и майци почит да има, и на баща път да не минава. П. Тодоров, И I, 13. Като нямате почит на баща си и като искате да се показвате по хитри от него, сал да доде ред да ви заиска някой, .. ще ви бутна в ръката му, че горко да ви доде. Ил. Блъсков, ПБ I, 101.
2. Проява на голямо внимание и учтивост, като следствие от такова чувство и убеждение; уважение. Мало и голямо го познаваше. Неговите ученици бяха вече възрастни мъже. Те винаги с почит приемаха вкъщи някогашния си учител. Д. Марчевски, ДВ, 119. На едно от предните колела на каручката облегната гърбом стои майка му, шопкиня средна възраст и яде симид, като чупи с почит залъче по залъче. Елин Пелин, Съч. I, 183. Те положиха венци и паднали на колене под звуците на "Вий жертва паднахте", отдадоха почит към паметта на героите, загинали за свободата и независимостта на нашия народ. П, 1960, бр. 45, 1. Священикът тряба да съзнае достолепието си и .. той да ся явява като божий служител, обиколен с общ почит. Ч, 1871, бр. 12, 361.
3. Остар. Име, авторитет, реноме. Моят майстор, не само че имаше добър почит между еснафа, но гласът му са чуваше и в общината. З. Стоянов, ЗБВ I, 70. Ний си оставаме почетни членове на първите ни гилдии и с най-жив интерес гледаме, щото тий преуспяват в ръцете на следующето поколение и да запазят своята почит. ССГ (превод), 125. Тодор Колев, като поживял няколко дена в Муртазова чифлик, придобил голям почит и влияние. М. Кънчев, В, 23. Поради паданието или даже поради пълното прекратявание на цените и печалбите, доставителите на тази излишна стока губят своята търговска почит. ССГ (превод), 157.
◊ На почит съм. Книж. 1. Ползвам се с уважението на другите, уважаван, почитан съм. — Не ставам слугиня на слугата си, хубаво да знаеш. Луша Чорбаджиева е на почит в целия град! Д. Немиров, В, 40. Чичо Бинбел имаше най-много ниви в селото и беше на голяма почит между съселените си, защото умееше да каже тежка дума и в най-разбърканото време. А. Страшимиров, К, 63. 2. За нещо — предпочитан съм, заемам важно място. От всички учения гимнастическите упражнения са на особена почит сред легионерите. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. Конят в древните хероични времена е бил на почит; той е бил най-верният помощник в епичните подвизи на хероите. БР, 1931, кн. 3, 104. Аз ви обадих, че изящните изкуства, поезията, живописта, ваянието са еще на почит в Италия. С. Бобчев, ПОС (превод), 120. Първоначалните училища бяха на почит и взаимоучителната метода са разпространяваше редом в отечеството ни. Ч, 1871, бр. 1, 306.
— Друга (остар.) форма: по̀чет.