ПОЧИТАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧИТА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, който почита, уважава, харесва, цени някого или нещо; ценител, поклонник. Когато станеш знаменита певица, ще дойда да те чуя в операта и ще ти бъда най-ревностият почитател. Ем. Манов, ДСР, 112. Навсякъде той [футболът] привлича най-многобройна публика и има най-много почитатели. П. Стефанов, Ф, 3. Това е период, през който цирковото изкуство у нас се популяризира и спечелва първите си почитатели. ВН, 1958, бр. 2002, 4. Природата го дарила с телесна красота (важно качество за тогоз, който би искал да има влияние на народа, защото гърците били големи почитатели на красотата). Н. Михайловски, РВИ (превод), 121.