ПОЧИТАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧИТА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Почтителен, уважителен. Гогов и Баранов също така станаха и учтиво се поклониха на влезлия .. — Седнете, господа. Вие сигурно още сте изморени от тази нощ — ласкаво им каза Златев, като награда за почитателния им поклон. Х. Русев, ПС, 39-40. Книжарят стоеше изправен до масичката и разпалено говореше, като запазваше твърде почитателна стойка. В. Геновска, СГ, 60. Сид според легендата.. Към краля е скромен и почитателен: отказва се от титлата Сид, но за подчинение на краля, я приема. БР, 1931, кн. 8, 271. На човек е твърде добре посреди останките на старините, особено затова, защото тука сичкото това е старо, но не е захвърлено .., а съхранява са, поддържа са благоговейно и намира са от денят на своето основание в ръцете на богатите, на развитите и на почитателните към старините хранители. Знан., 1875, бр. 5, 75. Почитателно писмо.