ПОЧОВЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧОВЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; почовъ̀ркам, ‑аш, св., прех. Човъркам малко, кратко време или от време на време; почоплям. — А! — не бива, сестро, чиляк на днешний ден, ако не намери да си купи, то, казват,.. да намери една рибя кост, с която да си почовърка зъбите. Ил. Блъсков, ДБ, 70. Аз почовърках гърка да узная нещо по-подробно. Ив. Вазов, Съч. IХ, 129. почовърквам се, почовъркам се страд., възвр. и взаим. Мисля си, не ще е без полза да се поработи с него. Да се поизпита. Да се почовърка и раната му. Д. Талев, С II, 13-14.