ПОЧТИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧТЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който се отнася с почит, с уважение към някого; учтив. Противоп. непочтителен, неучтив, невъзпитан, груб. Тя неволно усети доверие към тоя любезен господин, тъй изящен, тъй почтителен. Ив. Вазов, Съч. ХII, 31. Най-почтителен към мен беше господин Золтан Тар, защото лекувах жена му. П. Славински, ПЩ, 68. Обещание‑

то за следване в Русия започва да се забравя. Това принуждава Левски да се замисли за своето бъдеще. Сдържан и почтителен, той споделя своите грижи с майка си. Ив. Унджиев, ВЛ, 39-40. Гледа и към двамата големци да бъде еднакво внимателен и почтителен. Т. Влайков, Съч. III, 300.

2. Който съдържа, изразява почит, уважение; учтив. Учителят става от стола си и с една приятелска, почтителна усмивка на устните кимнува мълчешката на епитропа и му поместя стола си да седне. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. Обърна се ребром [Себастиани] към огледалото, за да се види и откъм гърба; опита няколко вида поклони с различен оттенък на почит, но всичките умерено почтителни. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 373. И аз гледах как той с открита глава и със сълзи на очите си се спря и застана в някаква почтителна и богомолна поза пред това знаме и как дълго не можеше да откъсне очи от него. Й. Йовков, Разк. III, 122. — Госпожице, позволете да ви поканя... Катя се поколеба. Но държанието на младия човек бе почтително. Какво че не го познава! М. Грубешлиева, ПП, 16. Почтителен език.

3. Остар. В съчет. с разстояние. Значителен, голям; почетен, почтен. В хола на хотела те застанаха на почтително разстояние и се обърнаха към мен с гостолюбиви пожелания. Л. Стефанова, ВМД, 11. Четиримата мъже се спогледнаха за миг и тръгнаха двама по двама, като слугите спазваха почтително разстояние след господарите си. Д. Талев, С II, 13. Мъжделивите фенери, що стърчеха на почтителни разстояния по двете страни на улицата, едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата. Ив. Вазов, Съч. VI, 3.