ПОЧУДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧУ̀ДВАМ, ‑аш, несв.; почу̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Учудвам, зачудвам, удивлявам. — Х. Добрева — вчера се запознах... Прави впечатление: свършила е гимназия в Пловдив — .. — В Пловдив ли? — Да — миналата година. Какво ви почуди? А. Страшимиров, Съч. I, 122. Гръделиви гръци мисляха да почудят со своето богатство русите. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 176.

ПОЧУ̀ДВАМ СЕ несв.; почу̀дя се св., непрех. 1. Обикн. св. Чудя се малко, за кратко време. Такива очи нямаше нито в Данаиловия род, нито в рода на Девора .. — хората се почудиха ден, два, па махнаха с ръце — какви ли чудесии не стават на тоя свят! А. Гуляшки, ЗВ, 22. Златан изгледа неодобрително Петра, но не му отговори. Постоя, почуди се, па посегна за бъклицата и я дигна. К. Петканов, БД, 35. Поседела Вела, / та се почудила / .., / па стана, отиде / код нейни другарки, / на нийна седенкя. Нар. пес., СбНУ ХIV, 19.

2.Учудвам се, зачудвам се, удивлявам се. Но и малкото хора, които се случиха там, не малко се почудиха, когато видяха как младият офицер, като удари шпорите си, поклони се на бедно облеченото момиче и взе ръката му, на която блещеше брилянтеният пръстен. Й. Йовков, Разк. I, 170. Не можеше Панайотка да живее, докато не се покаже на хората. Всички трябваше да я видят и да се почудят на хубостта и гиздавостта ѝ. Д. Немиров, Б, 163-164. Харитина иска да го препрочете [писмото] трети път .. Но навсякъде е студено и тъмно. Да понесе лампата, майка ѝ ще се почуди какво е намислила. А. Каменова, ХГ, 182-183. Той са прочу най-много поради основното знаяне на латинския език .. Всеки, който го чуеше да говори този език, оставаше поразен; всеки са почудваше на този редки талант. Ч, 1875, бр. 1, 16. Кога дошле деветте братя, се почудиле: кой аджеба така им спастрил кукята и им сготвил вечера? СбКШ, 52.