ПОЧУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЧУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; почу̀кам, ‑аш и (остар. и диал.) почу̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. 1. Прех. и непрех. Чукам веднъж или няколко пъти. Мислеше за мъжа си, който преди няколко дни беше заминал занякъде, без да ѝ каже къде. Това се случваше и по-рано, но скоро, след като заминеше, той почукваше някоя вечер предпазливо на вратата, усмихваше се виновно насреща ѝ. Й. Стоянов, ПД, 51. Прегледът трая близо час. Докторът дълго преслушва мама, опипва кожата ѝ, .. почукваше я по гърдите и корема. М. Гръбчева, ВИН, 17. Приклекна [Илия] до храстите, напипа от земята два камъка и като издебна затишието на вятъра, трикратно ги почука един в друг. Х. Русев, ПС, 93. Едно врабче почука с човка на стъклото, надникна и сякаш уплашено от непознатия, подхвръкна бързо. М. Грубешлиева, ПИУ, 263.
2. Само несв. Непрех. Чукам от време на време. Той мислено почукваше с вилицата по чинията — еднообразно и на равни интервали, сякаш отмерваше летящите секунди. Ем. Манов, БГ, 173. Той почуква с бастуна си по паважа и щом усети трамвая, бастуна му избърза напред. Чу се трясък и скърцане на спирачки .. Трамваят спря .. Влайков някак старешки избърза. СбЦГМГ, 426. Тя [Нона] имаше един особен, свойствен на нея вървеж: само долу краката ѝ се движеха бързо-бързо, с малки крачки, токовете ѝ почукваха в отсечен равномерен такт. Й. Йовков, ЧКГ, 11-12.
3. Непрех. Чукам, работя с чукане известно време или от време на време. Отрасно и напето е момчето ни, но е кротко и смирено .. Гледам го в ковачницата почуква, зад ралото прави харна бразда. Г. Манов, КД, 126. Баща му [на Кирил] Кочо се оплакваше на жена си: — Сѐ при Лазара. Не стъпва в наши дюкян. Може да седне да почука с нас, да помогне. Малко ли пари харча за него в Солун? Раца Кочовица се радваше, че синът ѝ бягаше от казанджийницата на баща си, и се опитваше да го защити. Д. Талев, ПК, 772. — Ех, ха починете си вие сега .. — Защо, нека и той почука, додаде Стойко, като стана и поднесе кюскията Рашку. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 17. почуквам се, почукам се, почукна се страд., възвр. и взаим от почуквам в 1 знач. Сега с вас пишем направо ръкописа. — Все пак, къде ви е планът? Аз се почуках по главата: — Тука. Ст. Даскалов, ЕС, 128. почуква се, почука се, почукне се безл. Късно една нощ по средата на месец юни на собата на Светотроическото училище, в която живее даскал Димитър Матевски, се почука припряно. К. Странджев, ЖБ, 63. Късно през нощта на прозорчето се почука. Бенко и Манило не бяха си легнали. Те и двамата скочиха и отидоха да отворят вратата. Ал. Бабек, МЕ, 273.
◊ Почуквам / почукам на нечия врата (порта); почуквам / почукам на вратата (портата) на някого. 1. Разг. Поисквам помощ, подкрепа от някого. Дойдохме да ви помогнем — туйто! .. — Току виж, че догодина сме почукали на вратата ви. Да не кажете — наготово идат! А. Гуляшки, МТС, 300. Защо говорят, че нямат хляб да ядат? Просят ли? На чии врата са почукали за кора хляб? К. Петканов, СВ, 153. 2. Диал. Направям предложение за женитба на мома. Почуквам / почукам на вратата (вратите). Разг. 1. Самост. За нещо (обикн. неприятно, лошо, нежелано) — ставам, настъпвам, случвам се. 2. На някого. За някаква беда, нещо лошо — сполетявам някой, застигам някого. Нещастието, сиромашията никогаж не почуквали напразно на нейните врата. Ст. Ботьов, К (превод), 31.