ПОЧУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; почу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Начупвам, счупвам, потрошавам, изпочупвам, изпотрошавам. "Да знаеш с това кръстче какво върша, може на парчета да го почупиш!" М. Кънчев, В, 366. Шъта Гана, син сукман размята — натопи се да си мий главата. Реса, дърпа, кле и жално дума — че изтърка два товара хума, че почупи гребени три коша. А. Разцветников, ОНН, 56. Едоса са Дейменчето / та разигра враня коня, / та поломи, та почупи / се сарайе, се палате. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 39. почупвам се, почупя се страд.

ПОЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; почу̀пя се св., непрех. Разг. Начупвам се, счупвам се, потрошавам се, изпочупвам се. Черешица цвят цвятила, / цвят цвятила, род родила, / от родом се е поломила, / поломила, почупила. Нар. пес., СбВСт, 558.