ПОШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШ, по̀шът, по̀ша, мн. по̀шове, м. Диал. 1. Кърпа, пешкир. Калофер стана рано, изми се на потока, .. изтри лицето си с мек ленен пош. М. Марчевски, П, 17. Чичо Сава, и той се натъкми — понамести черния си калпак, .. изсекна се, като се наведе от каруцата навън, бърса се дълго с един шарен пош и накрая съвсем се ободри. К. Калчев, ПИЖ, 86-87. Тя си бе приготвила сичко за мренето — и дрехи, с които ще се облече, и меки обуща, и покривало, и свещи, и пошове за поповете. Т. Влайков, Съч. II, 303. Баща ти с гордост поглежда на тебе, и за благодарност към учителя, че та е научил да четеш, му проважда на Великден един кравай в един нов пош и няколко червени яйца. Р. Каролев, РЗМ, IV. Войводова майка, / хален [ален] пош развръзва, / жлътици пробира. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 33.

2. Стесн. Кърпа за глава, обикн. копринена с ресни; забрадка. Мъжете, кривнали калпаци, в потури .., а жените в черни сукмани под престилки с червени ивици, със зелени пошове, с трендафил над ухо и с пендарка на шия .. тропаха буйното граматиковско хоро. Ст. Станчев, ПЯС, 98. После внимателно завързва [майката] торбичките, връща ги обратно в долапа, изважда една кърпа, половинка от неин стар пош, развързва го и него, взема две бучки захар, оставя ги настрани и връща вързопчето обратно. В. Жеков, ТП, 44. Хорото се ширна. Над извиващата се верига се развяваше кенареният пош и летеше така стремително, така бърже се губеше .., че князът не успяваше да го следи. М. Смилова, ДСВ, 32.

— Перс. през тур. pôşa.