ПОШАВВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОША̀ВВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от пошаввам¹; поразмърдване.

ПОША̀ВВАНЕ² ср. Отгл. същ. от пошаввам² и от пошаввам се; помръдване, мърдане. И в лекия краткотраен сън, и в неспокойната дрямка той [Юрдан] преживяваше тези мигове на любовно блаженство, стряскан от всяко пошавване на другарите му в килията или от някой случаен шум из коридорите на затвора. Г. Караславов, Т, 88.