ПОШЕГУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШЕГУ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, св., непрех. 1. Казвам или извършвам нещо като шега, за шега, шегувам се в определен случай. Баща ми, друг път разговорлив, на изпращането нито се пошегува, нито се засмя. Л. Александрова, ИЕЩ, 5. В по-голямо общество той беше дори стеснителен, но в по-тесен кръг беше разговорлив, и умееше да изслушва, а обичаше понякога и да се пошегува. СбЦГМГ, 331. — Какъв си, човек да не се пошегува с тебе, веднага кипваш. К. Петканов, ОБ, 243. Влезе Стоян, а с него нахлу отвън, през отворената врата, студен въздух. Той духна в ръцете си разсеяно и повече, за да се пошегува: — Брей... отведнаж стана студено, щом почна да се свечерява. Д. Талев, ПК, 19.

2. Шегувам се малко, за кратко време. Докара ли овцете Петко, научи ли си уроците Пантелей, ще се съберат в къщи да си побъбрят, да се пошегуват или да поизлязат на двора. Кр. Григоров, ОНУ, 138. Ивка, неговата лична и напета дъщеря изпрати дружките си до пътните врата, пошегува се и се посмя с тях из мрачината. Елин Пелин, Съч. I, 126. В сборовете бива да похапнете, да попинете, .. да ся поразговорите, да ся пошегувате, за да ся посмеете. КН, 1873, кн. 4, 61.