ПОШЕПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШЀПВАМ, ‑аш, несв.; пошѐпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. пошѐпнат, св. 1. Прех. Казвам, съобщавам нещо с шепот. Кръчмарят извика чирака, пошепна му нещо и веднага изчезна зад вратичката, която извеждаше в двора зад кръчмата. Ем. Станев, ИК I и II, 7. — Ще гледа и ще пази той къщата — обажда се татко. — И давно я опази! — нисичко, едвам чуто, прошепна мама. Т. Влайков, Пр. I, 248. Елена бавно се прекръсти, а устните ѝ пошепнаха една молитва. Ст. Загорчинов, ДП, 182. След колата и заптиетата бързат тумба гаджали .. и с присмехи и псувни сочат на роба, дигнал глава срещу падишаха и дивана му .. Старецът се доближи до сврените край дюкянчетата деца и със задавен глас им пошепна: когато порастете и вие, като него ще станете! П. Тодоров, И II, 12-13.

2. Прех. и непрех. Шепна малко, за кратко време. Някоя още пошепна на другарка, в темнотата отподир други мълчаливо се изкискаха. П. Тодоров, И I, 127. Тула доби гълъб и гълъбица, извади им сръцата, пошепна връз тях нещо, .. заши ги в муска и поръча Самуилу да ги носи въз себе си. Е. Мутева, РБЦ (превод), 16. пошепвам се, пошепна се страд. пошепвам си, пошепна си възвр. и взаим. Срещнах две жени с едно момченце. "Майки", пошепнах си, отложих шапка и ги поздравих. Н. Попфилипов, РЛ, 22. С разширени и изцъклени очи, в които тлееше болка и тежка мисъл, той [Танко] само си пошепна: — Туй било, онуй било, а то... всичката работа била пак за пари. Й. Йовков, ПГ, 49. На закуска те [Боян и Христо] побързаха да разкажат на майка си своите страшни сънища, за които още под юргана един друг си бяха пошепнали. Ц. Церковски, Съч. III, 144.

— Друга форма: пошъ̀пвам.