ПОШЕТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШЀТВАМ, ‑аш, несв.; пошѐтам, ‑аш, св., непрех. Шетам малко, за кратко или от време на време. Диляна пошета тихо из дома, оправи стелките, засили огъня и кротко приседна до ложето на Стоил. М. Сми‑

лова, ДСР, 148-149. Доскоро тя беше тежко болна, беше се поправила, походваше и пошетваше нещо из къщи. Й. Йовков, Набл., 204. — Ами ти белки си шетал из Европата? — Пошетах тук-там, видях и понаучих туй-онуй. Д. Марчевски, ДВ, 62. — "Я изляз, майко, я изляз, / че иде .. кумичка. /.. / Па стани, майко, пошетай, / та да ни, майко, нагостиш." Нар. пес., СбВСтТ, 116. Убедяваха го да земе в дома си еди-кое бедно момче, да го прехраня, облича, да го праща в училище, а момчето за възнаграждение да му пошетва в празното си време. Ил. Блъсков, КУ, 9-10. пошетва се, пошета се безл. Бързаше да си отиде, за да разгласи на всички победата. А трябваше и да се пошета доста, едно, защото селото беше голямо, и, друго, защото от Проходец в града работеха към двеста и петдесет — триста души. Г. Караславов, ОХ III, 326.

— Друга диал. форма: пошъ̀твам.