ПОШИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШЍВАМ, ‑аш, несв.; пошѝя, ‑ѝеш, мин. св. пошѝх, прич. мин. страд. пошѝт, св., прех. 1. Шия малко или от време на време. Там бяха се събрали по-личните моми и невести, за да попредат и пошият за чеиза на Цанковата дъщеря — Донка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 176. Дотогава тя чужда работа не знаяла — де ще ти я остави Герго да работи чуждо! Само за тях си дето попридала и пошивала, и къщата дето си гледала. Т. Влайков, Съч. II, 221-222.

2. Диал. Веза, бродирам. Ате кадъна в гюл бахча седи, / на гергеф шие, / шие, пошива алени мрежи. Нар. пес., СбВСтТ, 65. Та си шила сърмен колан, / пошивала свилен ръкав. Нар. пес., СбНУ I, 19.

3. Диал. Обшивам, обточвам. пошивам се, пошия се страд.