ПОШИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Диал. Прич. мин. страд. от пошия като прил. Бродиран, нашит; пошиван. Всички са моми излеле / сал ми Тодора немаше / .. / Тамън си това думаха, / то се Тодора зададе, / с момински поли шарени, / с булски пошити чорапи. Нар. пес., СбВСтТ, 127. Па я [Милка] макя бело пременила: / облекла ѝ синьо, темно сукно, / облекла ѝ тънка, свилна риза, / запасала пошита престилкя, / обула ѝ бежови чорапе, / обула ѝ лачени обуща. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 322.