ПОШУМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШУМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пошумя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. пошумя̀л, ‑а, ‑о, мн. пошумѐли, св., непрех. Шумя малко, за кратко време. Метлите и мамулите поклащаха върховете си и изсъхналите им листа пошумяваха. Й. Йовков, ЧКГ, 36. Спас се изправи. В каютата се чуваше само цъкането на електрическия часовник и хартията, която пошумяваше в ръцете му. Д. Добревски, БКН, 97. Тошо Чорлавия се върна в четното помещение пиян. Работниците спяха или се правеха на заспали и той, като пошумя и не намери с кого да се скара, легна на кревата си и така задряма, без да се съблече. Й. Гешев, ВТ, 64. Бившият глашатай доста време не излезе от дома си. Хората пошумяха, поприказваха, докато пролетната залисия ги повлече и взеха да го позабравят. Н. Хайтов, ШГ, 284.