ПОШУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; пошу̀шна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. пошу̀шнат, св., прех. и непрех. Казвам, съобщавам с шушнене; пошепвам, подшушвам. Гусларят беше стар, но държелив .. Ала очите му гледаха втренчено и едно малко момче го държеше за ръкава. — Той е сляп — пошушна състрадателно княгинята. Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. Аз искам да му сторя път да мине, а той се спря до мене и ми пошушна само две думички на ухото. К. Петканов, ЗлЗ, 196. Вуйчо Пенчо пошушна нещо на мама, а после каза високо: — Додохме да видим трендафил, а то излезе гюлче. Ив. Хаджийски, БДНН II, 141. Като влязоха русите в Русчук, захванаха оттук-оттам да му пошушват, че той е бил шпионин. З. Стоянов, ЗБВ I, 102.

2. Прен. Изшумолявам, прошумолявам. И тишина, фантастична тишина. Ни клонче трепваше, ни листец пошушваше. В. Андреев, ПП, 4. ^● Обр. Пресен хлад с листата излеком пошушна. Ив. Карановски, МП, 7.

3. Шушна малко, известно време. Пошушва росния листак, / на млада трепетлика / във

липовия гъсталак / един кос чурулика. Т. Харманджиев, П, 64. пошушвам се, пошушна се страд. пошушва се, пошушне се безл. Разбра са, че за панагюрци беше твърде лесно да са отърват и от Бенковски, и от сичките други апостоли. .. Достатъчно казвам беше, да са пошушне издалеч на поменатия строг забитин и работата беше свършена. З. Стоянов, ЗБВ I, 436. Щом съзре нещо отпреде си, или се пошушне, той свирнува като с пищялка. Ст. Ботьов, К (превод), 104. пошушвам си, пошушна си възвр. и взаим. Боже господи! — пошушна си Илийца уплашена. Ив. Вазов, Съч. ХI, 7. Чендов събра останалите си четници в двете стаи и ходника на долния кат. Те тихо си пошушваха, сякаш врагът ги подслушваше. Д. Талев, И, 509. Посбутаха са момите, / пошушнаха си булките: / — Честита била таз майка, / де йе тоз чедо родила, / родила и отхранила. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 62.