ПОШЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ШЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от пош; кърпичка (обикн. носна). И те слугини, ами изучили от господарките си да се кършат и въртят както трябва. .. Другите пък сгънали пошче в джеба на белите си престилки, току го пипват и обръщат. П. Тодоров, И II, 37. Като ме стяга добре, подава ми шарено пошче с червени яйца да ги нося на даскала. Т. Влайков, Пр. I, 143. Понякога тя оставаше дълго време с наблегната глава и гледаше нажалено, и тогаз туряше бяло пошче на лицето си, та си бършеше очите. Св. Миларов, СЦТ, 109. Тъмна са е мъгла спустила, / от мъгла пушка пукнала, / Индже в главата удари, / червени кърви тръгнаха; / Индже го има дребян пот, / извади пошче алено, / пот да си обърше. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 62.