ПОШЪЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ШЪЛ, ‑шла, ‑шло, мн. ‑шли, прил. Книж. 1. Който е безвкусен, долнопробен или низък, извратен в нравствено отношение. Настава периодът на дребните боричкания на страстите, на партийните вихрушки, на газетарските героизми, с една реч, на пошлата проза на парламентарния живот. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 53. Филип почувствува, че навлиза с мислите си в някакъв дребнав и пошъл свят, и сам се усети нечист. Ем. Манов, БГ, 133. От тая нощ насетне знайни и незнайни хора, и близки нему [на Яворов], и далечни, тръгнаха да правят углавни и психологически изследвания, .. да излагат едва ли не алковни подробности, за да хранят пошлото любопитство на една публика, която няма никаква работа с поезията. К. Константинов, ППГ, 250-251. // Стесн. Банален, безсъдържателен. Вярно е — аз съм любовница на Гарев. .. — Защо не ми го изповяда? .. — Щадих те. Това не е пошла фраза за оправдание. .. Познавам те добре — ти ме обичаш, макар по своему, .. — затуй мълчах. Г. Стаматов, Разк. II, 26.

2. Рядко. За човек — който е безнравствен, безхарактерен, безчестен. Защо му беше тоя вратоломен риск, из който нравственият му човек излезе пред мене дребен, пошъл, до сълзи нищожен? Вредно ли подмилкване или раболепство безпредметно? Ив. Вазов, Съч. IХ, 139. Образът на пошлия Хелмер, тоя дребнобуржоазен безидеен еснаф, .. не би се представил така ярко, ако талантът на актрисата — Нора не подчертае отликата в двата морала. Ст. Грудев, АБ, 139.

— От рус. пошлый.