ПОЩАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЩАДЖИЯ, ‑ията, мн. ‑ии, м. Разг. 1. Служител, който разнася, доставя пощата; раздавач, пощальон. Чаках петъка, когато идеше пеш пощаджията от Пловдив, като един голям празничен ден: в нетърпението си отивах далеко извън Сопот, на полето, за да възчакам пощаджията и да грабна новия вестник. Г. Караславов, ПР, 33. Нящо два-три деня след него ето, че влиза пощаджия у стринини Венковичини и носи телеграма за чичо Венко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 307. Щом се мръкне и каруцата изтрака пред портата, баба викне: — Вай, мари снахичке, като си седяла цял ден у село без работа, не видя ли, че пощаджията донесъл писмо за свекър ти? Н. Каралиева, ЯЧ, 50. — Николчовице мари? — провикна се бай Андон пощаджията. — Я влез да получиш един хабер! Цв. Ангелов, ЧД, 72.

2. Разш. Разг. Пощенски служител; пощенец. — Работници, чиновници, всички готовановци са дигнали глави.., искат от държавата. .. Ето, сега железничари и пощаджии заплашват със стачка. Г. Караславов, ОХ III, 315. — Има сега място при Харманлийската пощенска станция. .. — Учил си го занаятчия, а го правиш пощаджия! Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 50.