ПОЩАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩАДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пощадя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Давам пощада, смилявам се, не погубвам. Той не бе виновен, аз го увлякох. Аз го обичах. Накажи мене, прати ме в манастир, погуби ме, но него пощади... Прости го за тая минутка забрава. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 51-52. Заболяла обаче от туберкулоза, смъртта не я пощадява. Ст. Грудев, ББ, 56. Не зная дали старият съдържател на хана е между живите. Може би съдбата го е пощадила. Й. Йовков, Разк. III, 153. Ахмед ага, щом стигнал с четите си на Батак, поискал от жителите на този малък град да си предадат оръжията; като им са врекъл, че само той ще ги пощади. СПл, 1876, бр. 6, 23.

2. Прен. Запазвам, не подлагам на разрушение или разхищение, унижение и под. нещо. Многобройните чужди нашествия и вътрешни междуособици не са пощадили нито една от тези крепости. Ст. Михайлов, БС, 150. Новото време, което разори не един занаят, не пощади и неговия. Й. Йовков, Ж 1945, 57. Език прекрасен, кой те не руга / и кой те пощади от хули гадки? Ив. Вазов, Съч. II, 47. Аз бих показал по-голяма искреност и бих пощадил драгоценното время на хора, които .. имат да вършат нещо по-добро, отколкото да ся въртят около една жена. М. Балабанов, ДБ (превод), 113. пощадявам се, пощадя сеI. Страд. Виновните могат да ся пощадят и да ся простят чрез страданията на невинния заради тях. ИЗ 1877, 233. Никакви иждивения и трудове затова ся не пощадиха. Ч, 1871, бр. 13, 395. II. Възвр. от пощадявам в 1 знач. — Я чуй новото ми стихотворение! При подобни случаи се стараех да се пощадя от това мъчение. Бл. Димитрова, ПКС, 239. Нека в последния миг всеки сам да решава за себе си — дали да се пощади, или да загине. Д. Спространов, С, 315.