ПОЩАЛЬОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩАЛЬО̀Н м. 1.Пощенски раздавач; пощаджия. Едва що излязохме на улицата, един пощальон ми подава писмо със закъсняла дата. Ал. Константинов, Съч. I, 41. Наобяд се върна от щаба на полка Младен, нашият пощальон, и ми донесе едно писмо. Г. Райчев, Избр. съч. I, 5. Загърнат с мушама пощальон донесе пратка. Циолковски отвори пакета. И. Спасова, ЧК (превод), 61. И всеки път, когато чуваше гласа на

пощальона: "Божиле, а честито, пак имаш писмо" — някаква топла радост свиваше гърлото му. ВН, 1960, бр. 2644, 2.

2. Остар. Пощенски служител, който приема и изпраща писмата, колетите и др. в пощенска станция; пощаджия, пощенец, пощар. Четеше като бесен, .. гълташе шрифтовете на латиница и на кирилица — от стари книги или току-що изписани по пощальона. Л. Петков, ГЦ, 42.

— От фр. postillion.