ПОЩАРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩА̀РИН, мн. поща̀ри, м. Остар. Пощенски служител; пощар, пощальон. Като влязох при пощарина, то той ма погледа зачудено и попита ма: "Ти искаш да служиш в пощенска служба?" П. Хитов, МП, 54. Като стигнах в Див у пощарина, .., аз намерих всички жандарми на вратата. Ч, 1875, бр. 5, 232-233. Молиме ви да ни явите, кого от чиновниците .. е бил пощаринът в село Карпичка? С, 1872, бр. 48, 389.