ПОЩЕНСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЩЕНСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до поща, който е свързан с поща. След като получава заповед за командировката си, Яворов престава да ходи на работа. Поръчал е на пощенския раздавач да носи писмата му вкъщи. М. Кремен, РЯ, 106. Тук има пощенски станции, дето може да се говори по телефони и кабели с всички държави. Г. Караславов, Избр. съч. III, 373. През 1653 г. пощенски кутии за първи път е въвела за обслужване на гражданите парижката градска пощенска служба. ВН, 1960, бр. 2713, 4. Освобождаванието на отправяните писма за в турските краймория е такожде задължително и трябува да им ся залепят пощенски печати. Лет., 1873, 44. Пощенски запис. Пощенска картичка. Пощенски чиновник. Пощенски клон.

◊ Пощенски код. Спец. Съкратен цифров адрес на селищата, който осигурява автоматична обработка на писмовната кореспонденция. — Винаги си изчуквам и точния адрес, дори пощенския код си отбелязвам. В края на краищата не е важно точно кой е построил тая чешма. Г. Друмев, УКР, 27. Пощенска марка. Спец. Държавен таксов знак, чрез който се заплаща пренасянето на пощенски пратки. Заговориха за пощенски марки. Немецът познаваше така добре българската филателия, че министърът, който сам бе марколюбител, в края на краищата трябваше да мълчи и да слуша. П. Вежинов, ВП, 51. Възпоминателни пощенски марки "Сто години от раждането на Иван Вазов" в стойност 4 лева — сюжет къщата-музей в Сопот .., са пуснати в продажба. ОФ, 1950, бр. 1800, 4. Пощенски съобщения. Спец. Вид услуги, съобщения за приемане, обработване, пренасяне и доставяне на пощенски пратки (писма, печатни изделия и колети) и за извършване на парични преводи. Не знам няма ли да намериш случай по някого да ми пратиш писмо, защото пощенски съобщения липсват. Ив. Вазов, ПЕМ, 69.