ПОЩРЪКЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩРЪКЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пощръклѐя, ‑ѐеш, мин. св. пощръкля̀х, прич. мин. св. деят. пощръкля̀л, ‑а, ‑о, мн. пощръклѐли, св., непрех. 1. За добитък — обзема ме щръклица, нервна възбуда, лудост. Но понеже бе лято и вилнееше щръклицата, бе много трудно добитъкът да се удържи .. — той пощръкляваше и препускаше на съвършено открити места. Й. Радичков, ГП, 90. Веднъж йеменски козар забелязал необикновена палавост на една от козите си, която подскачала и се мятала насам-натам .. Тръгнал той подир нея и видял, че тя пощръклява, щом започне да хрупа от филизите на неизвестен нему храст. Г. Готев, ПШ, 26. Денят беше горещ и от температурата ли, солена вода ли бяха пили, но конете изведнъж пощръкляха. Събориха брезентовата ограда на нудисткия плаж и препуснаха по брега. Черемухин, СбХС, 294. Десет [крави] пощръкляха, уловиха къде гората, сега няма да оставя на цяло село воловете, че да тичам подир твоите, я? Ил. Блъсков, СК, 32.

2. Щръклея малко, за кратко време. — Петко, и за Влади много приказват. — Неговото е друго... Знам... Ще пощръклей, ще пощръклей и ще си седне на задника — кротко изрече дядо Габю. М. Яворски, ХСП, 71.

3. Прен. Разг. Обхваща ме силно неспокойство и се държа като луд; разбеснявам се, разлудувам се, пощурявам. — От какво пощръкля тоя Джупун? Цапнал го, та му откачил челюстта. Фелдшерът не можа да я намести. Ем. Станев, ИК III, 257. Мъжете едва надаваха ухо към женската врява... А някои и се караха: — Що сте пощръклели, мори! Д. Талев, ПК, 242-243. — Моето е момиче — продължи тя. .. — Голяма ли е? — Ами... голяма! Пощръкляла да се жени, а гимназия аз ще уча за нея. В. Ченков, РД, 1965, бр. 157, 3.