ПОЩУРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩУ̀РВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; пощу̀рам се, ‑аш се, св., непрех. Щурам се малко, кратко време. Старецът стана, пощура се из тъмното, намери си цигарите .., запали и започна да прави сметка на дните до приближаващата се жътва. Ст. Марков, ДБ, 242. Двамата се пощураха наоколо и поеха по една случайно изпречила се напреде им тясна и стръмна пътечка. Ст. Марков, ДБ, 103. Пощурвам се по магазините, но нищо не намирам.