ПОЩЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЩЯ, ‑еш, мин. св. ‑иш, мин. св. ‑их, несв. 1. Прех. Търся и унищожавам паразитни животинки обикн. по главата, кожата на някого, чистя някого или нещо от паразити, (главно от въшки, бълхи). — Маноле — казва тя — .. сядай да те пощя! И Манол слага главата си в скута на Гроздана и Гроздана започва да го пощи. К. Калчев, ЖП, 460. Тя бе зела на коленете си малкото дете, та го пощеше, а пък по-голямшкото бе седнало край нея на едно скъсано чувалче. Т. Влайков, Съч. II, 142. Пред една къщурка побеляла старица бе сложила глава в скута на шестгодишно момиченце и то я пощеше с израз на най-голяма съсредоточеност. Д. Ангелов, ЖС, 15. Там го заварихме: седнал на един камък, пощи си ризата. Наднича в пазвата си. А. Каралийчев, НЗ, 130. "Ще ме пощеш, синко, и колкото въшки намериш, ще ги ядеш". Христом. КМ II, 174.

2. Прен. Прех. и непрех. Разг. Пипам бавно, внимателно нещо, някъде; пипкам се. Той извади голям кожен портфейл и с треперещите си ръце започна да поще из него. Д. Кисьов, Щ, 251.

3. Прен. Разглеждам внимателно, подробно нещо. По своята работа, филологът тряба да листи и прелистя книги — и да ги пощи. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 125. Никоя публика не пощи една книга: тая роля оставя на критикувачите и буквоедите. Ив. Вазов, Съч. IХ, 202. пощя се I. Страд. от пощя.II. Възвр. и взаим. от пощя в 1 знач. През отворения прозорец светлината огряваше клоните на крушата. Под нея Фриц се пощеше от бълхите. Ем. Станев, ИК I и II, 334. Към съмване всеки се обади, че гад го натиснал. Цане каза да се пощим, защото иначе ще ни изядат насекомите. СбЦГМГ, 26-27. На слънце от сутрин до вечер без смущение или умора хората се пощят. Пукат въшките, та пушек се вдига. РД, 1950, бр. 22, 221.

ПО̀ЩЯ СЕ несв., непрех. Разг. Ирон. Пипкам се, тутам се.