ПОЩЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от пощява ми се; желание, ищах, алчност. Човек не требува да яде нивгаж млого, а да става от паралията с малко пощяване. Ив. Богоров, СЛ, 11. Затова ви ся моля, да отбягваме от тая празната слава ..; да ни не спънва любовта към богатството, нето пламъка на пощяването. П. Р. Славейков, СК, 12.