ПОЩЯВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩЯ̀ВА МИ СЕ несв.; пощѐ ми се, мин. св. пощя̀ ми се, св., непрех. Остар. и диал. Обхваща ме желание, приисква ми се, обикн. да хапна или пийна нещо, което съм видял или за което съм помислил. И нему се пощя да попее, да попее от все сърце, тъй както бе пял отначало по пътя от Търново за Овеч. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 264. На болен човек, обикновено пощява му се това, което не му е времето, или което го няма в къщи. Ил. Блъсков, ДБ, 55. Само един път, като ми посочи една паница череши, и други път малко круши, пощя ми се като гледах тия плодове. Др. Цанков, ТМ (превод), 155. Тия недраги приятели [турците] искали с приятелството си да отидат по-надалеч: пощяло им ся да отворят любовни сношения и с български моми. ДЗ, 1868, бр. 14, 54.