ПОЩЯВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩЯ̀ВКА, мн. пощѐвки, ж. Диал. 1. Внезапно появило се желание за нещо; каприз, пощянка. Желанието му да прелъсти гяурката отдавна не му даваше покой. То прокуждаше всички други пощевки. А. Христофоров, А, 188. С една реч за друго нищо нямаше грижа освен за сляпото гърло и да задоволи лошевите си пощевки. У, 1871, бр. 1, 88. А как мирно и весело тече времято на чловек, приучен на работа и на труд? .. Нему не ся стеснява сръце ..; него не мъчат мисли и пощевки, които не могат да ся сбъднат, зачтото вес ден си мисли за работата и как да подвигне връх. Лет., 1874, 239-240.

2. Желание у човек да хапне или пийне нещо; поревка, пощянка, апетит. Неговите [на рая] жители не ще да имат нужда от храна .. Той [Христос] изпълнява всичките им желания и задоволява всичките им пощевки. Пч, 1871, кн. 3, 34.

◊ За пощявка. Разг. За да се задоволи желанието на някого за нещо. Стана едно крехко, вкусно — едва се сдържахме да не го [агнето] ометем веднага. Аз даже поприсегнах да си щипна от кожицата за пощявка, но тутакси ме плеснаха през ръцете. — Трай бе! Нали решихме да го ядем в гора. Ем. Робов, ХВ, 34. Да беше тука малкият, щеше да ми откъсне по две-три [сливи] за пощявка, но като го няма... Ст, 1959, бр. 698, 2.