ПОЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЯ̀, поѝш, мин. св. поѝх, несв., прех. 1. Давам на животно да пие вода. Само аз си знам колко голяма бе радостта ми от оздравяването на сърната. По цели часове се занимавах с нея. Поднасях ѝ сенце, ечемик, овес, корички хляб, поях я с бистра планинска вода. Д. Калфов, С, 8. Христака си донесе от къщи един стар часовник .. и ги [кравите] хранеше и поеше под час, все по едно и също време. Ил. Волен, МДС, 186. По едно време те [децата] съгледали, че до реката била спряна кола и турче някакво пояло воловете. Н. Ферманджиев, РХ, 159. — Мале ле, видели сме се / на двана вриса студени, / я точех вода студена, / той поеше конче ранено. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 50.
2. Остар. и диал. Напоявам, поливам (ливада, градина и под.); наваждам. Пояхме зеленчуковото си бостанче нощя и по едно време водата намаля, намаля и спря. Дядо ми викна: "Я тръгни по вадичката и да видиш кой ни прави пакост!" Б. Обретенов, С, 105. — Калина извърна плахо поглед към отворените прозорци, майка ѝ се не чуваше в къщи. Баба Цена беше слязла долу на реката да пои бостаня. П. Тодоров, И I, 30. До смазаните и обрасли в диволяк плетища на тия бостанчета стояха с чапи в ръце жени, баби и деца и със завист гледаха на тия, които се бяха уредили вече да поят. Ц. Церковски, Съч. III, 36. // За река, вода и под. — напоявам. Душата му се завладя от спомени за родния му град, за хубавата планина над него, за широкото поле, за нивите, които се простираха по него, за рекичката, която ги поеше. Елин Пелин, ЯБЛ, 133. Както Тунджа през Казанлъшката долина, тъй и Стряма минува през всичката дължина на Стрямската долина, пои многобройни села, паши и ливади. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 127. Венкина дял беше под самата корийка .. И вадичката първо него поеше. Ц. Церковски, Съч. III, 63. Египет ся намира у североизточна Африка покрай р. Нил, която всяка година .. ся разлива, та пои и тори с черна утайка земята. ВИ, 3.
3. Разг. Черпя някого, давам някому да пие вино и ракия. Защо е туй стоене по кръчмите от тебе, защо си даваш парите да поиш хората? Й. Йовков, ЧКГ, 156. То [населението] беше длъжно .. да храни и пои даром царските хора. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 163. Сяка вечер в къщата на баба Тонка пренощувале по трима-четирима души власи каикчии, които бедната жена била длъжна да храни и пои. З. Стоянов, ЗБВ I, 150. Кога му гости додеха / с едене не ги гощава, / със вино не ги поеше / ами със сладки хоратѝ. Нар. пес., СбГЯ, 76. поя се страд. На животните се приготвяше суха постелка от овчи тор и мекина, .. хранеха се с чисто сено, пояха се с кладенчова вода. Й. Йовков, Ж 1945, 64. Леката песъчлива пръст ся брои за лоша, нъ с труд може да ся подобри, ако приляга лете в голяма суша да ся пои, каквото да ѝ ся набави влага. Й. Груев, Лет., 1872, 236.
ПОЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Напивам се с вода, пия вода. — Из тоя кладенец само добичетата поим, водата не чини за хора .. — Но человеци где поят се? — Ние ли? Ние си наливаме вода е-е-ей оттамока. Ив. Вазов, Съч. Х, 139-140.
2. Напоявам се с вода, влага. Отново земята се поеше с топла влага, отново тревите запъстряха, а беят се измъчваше, отлъчен насила от тях. Ст. Сивриев, ПВ, 140.
◊ Поя мишките. Остар. и диал. Плача много, с изобилни сълзи. Едни искат да пуснат Албена, други искат да я убиват .. Нека пои мишките сега — като не е знаела какво прави. Й. Йовков, А, 132. Гледам, възглавницата ѝ мокра-мокреничка. Пак си поила ти мишките тази нощ, булка, ѝ викам. П. Тодоров, Събр. пр II, 225. Одеските български възпитаници се трупнаха около своя другар, .. когото бяха надошле да изпроводят. .. Едни се шегуваха .., а други пояха мишките. Нъ Величковите очи не пресъхваха. Ил. Блъсков, ДБ, 67.