ПОЯДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЯ̀ДАМ, ‑аш, несв. (диал.); поя̀м, поядѐш, мин. св. поя̀дох, прич. мин. св. деят. поя̀л, св., прех. и непрех. Изяждам, пояждам. — Елате братя селене! Яжте и пийте до гуша, ала мен да изберете. Че като руква порой селене, .. отварят уста кат' лами, поядат хляба до троха, до дъно каци със сирене. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 43, 2.