ПОЯДОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЯДО̀СВАМ, ‑аш, несв. и св.; поядо̀сам, ‑аш, св., прех. Ядосвам леко, малко или за кратко време; поразсърдвам. И някой, било за да го поядоса, било за да го накара да се изкаже по-ясно .. престорено се съмняваше в цялата работа около вършачката и просто на просто казваше, че тя няма да дойде. Й. Йовков, Ж 1945, 108. — Стани! — .. — Какво ще кажеш: да станем ли? — Трябва — беше късият отговор на Статко. — А защо трябва? Те и без друго ще ни убият. Нека ги поядосаме малко. Д. Ангелов, ЖС, 652. — Аз впрочем си знаех, че Евгений Кирилович няма да ме хареса — продължаваше генералът .. — Дори нека ви издам един секрет: аз сам исках да го поядосам, за да станем после по-добри приятели. П. Славински, ПЩ, 403.

ПОЯДО̀СВАМ СЕ несв. и св.; поядо̀сам се св., непрех. Ядосвам се леко, малко или известно време, за кратко. Не се издаде, но се поядоса, че го бяха изпреварили — обичаше да е пръв. Б. Несторов, АР, 117. И като видя смайването ми, късо обясни: — Времето на закона мина. Трябва да съм изглеждал като втрещен, защото той се поядоса и най-после се разприказва. А. Дончев, ВР, 138. И като се поядосаха, като се заканиха на дъщеря си, като се зарекоха да я вразумят, те защапаха по долната улица. Г. Караславов, ОХ IV, 334. Сърцето му е добро и милостиво, аз го знам. Ами сега .. занаятът му нали не върви .. — и като се поядосал малко, рекъл е нящо, ама току така, не от зло сърце. Т. Влайков, Съч. II, 298.