ПОЯЗДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЯ̀ЗДВАМ, ‑аш, несв.; поя̀здя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Яздя малко, кратко време или от време на време. — Да направим смяна — рекъл Големанко. — Ти ще вземеш, момко, моя кон охранен, пък аз ще получа черната кобилка. — Нищо против нямам — отговорил Симо. — Откога желая бял кон да пояздя. Ран Босилек, ВП, 130. — Къде помъкна коня? — спря го Савата. — Ще пояздя малко — отвърна спокойно Шериф и се метна на коня. В. Ченков, ПС, 49. Последната нощ го завари на друма между Велбъдж и Мраката .. Ако бяха пояздили още малко, щяха да стигнат крепостта Землин. А. Дончев, СВС, 145. пояздвам се, пояздя се страд.