ПОЯЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЯ̀ЛНИК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Техн. Ръчен, обикн. електрически инструмент за запояване на метални части чрез мек (калаен, оловен) припой. С поялника в едната ръка и с пръчка калай в другата свърза отпраното парче олук с тръбата. Б. Болгар, Б, 140. Десет жени седят около

една от дългите маси в основния цех на батерийната фабрика. В сръчните им ръце електрическите поялници бързо докосват пъпките на батерийните елементи, които заблестяват като посребрени от капката калаена композиция, излята върху тях. ВН, 1960, бр. 2854, 2. За нагряване мястото на запояването, както и за нанасяне на припоя служат поялниците. П. Минков и др., ЕФМ, 27.