ПОЯС —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЯС м. 1. Дълъг и тесен специално тъкан плат за опасване неколкократно около кръста като част от мъжко облекло, служеща за пристягане на панталон, потури или за украса. От преди две години тъкаха пояси. Дядо Габю беше недоволен. Искаше поясът му да го опасва в кръста пет-шест пъти. М. Яворски, ХСП, 24. Нагиздил се е [дядо Панко] като ергенин .. Габровски чехли и бели дебели чорапи, а пък на кръста си е навил дълъг червен пояс — отпред поразслабен по чорбаджийски. Ил. Волен, ДД, 60. Той показа с очи червения му пояс и рече .. : — Що си навил тоя пояс сега, посред лето! С тия дрехи не се носи пояс. — Е, а̀ко, бачо Лазаре... Да ми крепи кръста. Д. Талев, ПК, 370. Българските занаятчии носят кожуси, червени пояси, потури и тежки кожени еминии. Дрехите им са направени от жълта домашна материя, калпакът е капичнал феса. А. Каралийчев, ПГ, 197. // Стесн. Подобен плат, който се опасва направо върху тялото за пристягане при заболяване на кръста, гръбнака.
2. Прен. Със съгл. или несъгл. опред. Дълга ивица земно пространство или от някакво насаждение. В поясите, ограждащи колибите, имаше и други дървета и най-вече джанки, но преди години, когато премахваха синорите, тези пояси ги изкорениха, пострадаха всички дървета. Д. Фучеджиев, Р, 259. Бяха излезли вече от пояса на гъстите вековни гори и от върховете на възвишенията пред очите им все по-често се мяркаше полето — голо и кафеникаво, с пояси зеленина от есенните посеви. П. Вежинов, НС, 196. Постоянните жители на пограничния пояс, които преминават границата за кратко време, .. могат да пренасят със себе си без заплащане на мита само предмети за лично употребление. ОФ, 1949, бр. 1498, 2. Основното предназначение на защитните дървесни пояси в напояваните земи е да подобрят микроклимата и да снижат вредното действие на вятъра. М. Мичев и др., З, 224. Горски пояс. // Разш. Поет. Ивица от нещо. Ръмеше ситен дъжд, но далеко дъга извиваше многоцветния си пояс. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. Коминът бе омагьосан! Щом го близнеха косите лъчи на залязващото слънце, от неговите ръбове почваха да искрят безброй елмази с цвета на всички пояси от небесната дъга. А. Христофоров, О, 11.
3. Геогр. Със съгл. опред. Област, ивица от земното кълбо, ограничена от два меридиана или от два паралела с общи особености в климата, флората или др. явления, уточнени от определението. Горещият пояс е от двете страни на екватора, умерените пояси са на север и на юг от него, а студените пояси достигат до двата полюса. Геогр. V кл, 38. Цялата територия на континента Европа главно според климата, растителността и животните се разделя от север на юг на три пояса: тундров, умерен и субтропичен. Геогр. VI кл, 25. Климатът през Перма бил доста своеобразен и непостоянен .. Имало е климатични пояси. В северното полукълбо преобладавал сух континентален климат, а в южното на няколко места имало заледяване. Геол. IХ кл, 154. Земетресенията стават главно там, където в момента продължават планинообразователните процеси. Една такава зона е тихоокеанският земетръсен пояс. ВН, 1960, бр. 2724, 4.
4. Остар. и диал. Широка ивица от плат, кожа или друга материя за препасване около кръста; колан, ремък. Тия заптиета .., препасани с кожен пояс .. — всичко това, казвам, ми вдъхваше неодолимо отвращение или ужас. Ив. Вазов, Съч. VII, 147. В Дупница пътниците видяха чернокоси момичета с цветя в косите, с черни дрешки златошити, златни пояси и зелени фусти. А. Каралийчев, ПГ, 213. Ризата [на Али Мустафа] блестеше с жълтите нишки на коприната, а над нея беше пристегнат зелен пояс от дамаска материя. Ст. Чилингиров, ХНН, 160. Широката му [на агарянеца] дреха от жълт атлаз бе пристегната на кръста с тесен пояс от сребърни плочки. Ст. Загорчинов, ДП, 308.
5. Остар. и диал. Средата, средната част на тялото; кръст2, талия. Но вие, господин Бранков, имате друг един порок, .. усмихна се Милка като скръсти ръце на пояс и си облегна небрежно главата на стената. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 27. Анку си сключи пръстите на белите ръце, .. и белината им надминуваше бялото цариградско като паяжина лъскаво копринено платно, през което прозираше цялото ѝ тяло от пояса нагоре. Ц. Гинчев, ГК, 19. Доко спрял, изправил юнашка снага, опрял ръце на пояс, изгледал го сърдито и изръмжал: — Ее ... дошло ли ми е време за женене вече! Чудомир, Избр. пр, 27. Като се събуди, пазачът усети, че краката му се вдървяват. Снегът го беше затрупал до пояс. Ламар, ГМ, 29. Тревата е до пояс — мека като памук, а пък водата... К. Петканов, СВ, 81. Изведнъж първосвещеникът преклони главата си .., а болярите, войводите и всички останали се поклониха кои до пояс, кои до земята. Ст. Загорчинов, ДП, 253.
6. Диал. Небесна дъга.
7. Диал. Род, поколение, коляно. По градовете, дето от околните села има заселени селски домочадия, тези последните запазили си и пазят народний си селски костюм и ще го пазят поне до изтечението на няколко пояса. СбКШ ч. III, 265. Хаджи Смион допуши цигарето си, .. ухили се и излезе, за да иде на гости у любезний си приятел Миронча .. и роднина — на седем пояса впрочем — и Хаджи Смион му викаше братовчед — халоолу. Ив. Вазов, З, 1885, кн. 3, 49. Пак Харманчо! Булка Пена / родила си го и донесла го сама. / От седми пояс! Та да бе поне мома! К. Христов, ЧБ, 85.
◊ Раменен пояс. Анат. Горната част на тялото, състояща се от две плешки и две ключици, чрез която костите на горните крайници се прикрепят към костите на торса. Разпръснаха се и започнаха гимнастиката. Едно след друго Петър даваше все нови и нови упражнения: за вдишване и издишване, за крайниците, за раменния пояс и за кръста. В. Райков, ПВ, 52. Ръцете да са леко свити в лактите и изнесени встрани на височина на раменния пояс; .. придвижването да става с плъзгаща стъпка, без никакъв подскок. Б. Такев и др., Б, 9. Спасителен пояс. Кръгло корково или надуваемо гумено или пластмасово съоръжение, което се нахлузва на тялото за предпазване от потъване, удавяне. — Помощ! Помощ! — Някой вика за помощ — каза си Бенко. — Сякаш някой се дави .. Искаше му се да вярва, че отнякъде ще спуснат на давещия се спасителен пояс. Ал. Бабек, МЕ, 173. В нея [лодката] един след друг слязоха десет души с противозащитни гумени облекла, .. с жълти спасителни пояси. Н. Антонов, ВОМ, 23-24. Тазов пояс. Анат. Част от тялото, състояща се от две безименни кости, кръстец и опашна кост, чрез която гръбначният стълб се свързва с долните крайници. Часов пояс. Геогр. Астрон. Всяка една от 24-те ивици, на които се разделя Земята по меридианите, широка 15°, в рамките на която се измерва определен час от денонощието.
? Богородичен пояс. Диал. Небесната дъга. Влача си (влека си) пояса. Разг. Държа се предизвикателно, давам повод да се разправят с мене; търся си, плача за (нещо). Той [Кючук Кадри] уби Ицо Бабулев, той беше и с Арап ага. Ще го убием, за да се знай, че не сме рая покорна, както велиш, а и секи разумен турчин ще си рече: Кадрията отдавна си влачеше пояса. Д. Талев, ПК, 627.- А пък другият, Борис, за кавга умира, влече си пояса за кавга. Ив. Вазов, Съч. IХ, 51. До пояс. Разг. До кръста. Затъквам / затъкна на пояса си някого. Разг. По-силен съм от някого и лесно мога да се справя с него, да го надвия. А бе чоджум, ний такива като тебе ги затъкваме на пояса си. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 121. Повличам си / повлека си (простирам си / простра си) пояса. Диал. Започвам да се държа предизвикателно, да давам повод да се разправят с мене. — Нямаш ти работа у хаджи Славови да се вреш. — .. Какво се репчите и двамата. — Ти стой. Не се меси. Той от тази сутрин си е повлякъл пояса. — Не ми е сега до разправии. П. Тодоров, Събр. пр II, 17. Пускам си (пущам си) пояса. Диал. 1. Гордея се. 2. Докарвам се. Разпасвам си / разпаша си пояса; разпасвам / разпаша пояс. Разг. 1. Започвам да върша безобразия, своеволия, да постъпвам безогледно, като не се съобразявам с нищо или не се подчинявам на никого; своеволнича. — Много разпасваш пояса си, ама де да видим. Не забравяй, че син ти е ученик в гимназията и че може да изхвръкне оттам без време. Ст. Марков, ДБ, 56. Та като съм кмет, аз не мога да си разпасвам пояса както ми скимне! И аз съм мобилизиран, и аз отговарям пред законите на тая страна. Г. Караславов, ОХ II, 77. Не съм забравил нищо! Но теб те блазни големство! ... Да, да! Това го виждат всички. Разпасал си си пояса — пиеш, ругаеш хората за нищо... Г. Крънзов, Избр. п, 179. 2. Започвам да се държа предизвикателно, да давам повод, за да се разправят с мене. И своите другари той съветва да не обръщат внимание на личните закачки и хули, да не влизат в препирни с копоите на Младена, които са разпасали пояси и нарочно търсят да вдигат гюрултия. Т. Влайков, Съч. III, 248. Стягам пояса. Разг. Гладувам, не си дояждам. Не си дояждаха [надничарите], .. стягаха поясите. А. Гуляшки, МТС, 11-12. С черен (чер) пояс ме е повила майка ми. Разг. Нямам късмет, имам злочеста участ. — С чер пояс ли ме е майка повила или грях някакъв изплащам, свекърво! П. Тодоров, Събр. пр II, 249. Удрям под пояса. Разг. Служа си с непозволено, непочтено средство (при борба, спор). Ще бодна майстора си за пояса. Диал. Ще подмина по умение този, който ме е учил.