ПОЯСОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЯСО̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Воен. Войнишки кожен колан, ремък. Кантарджиев надяна новия поясок от жълта кожа, който опаса корема му като обръч, нахлузи ботушите, наложи фуражката и тропайки по стълбата, се втурна в кухнята. Ем. Станев, ИК III, 188. Страхотна дума — ге-не-рал! Кара те веднага да удряш токове и да изглаждаш гънките на мозъка си, както войничето изпъва с един замах на палците гимнастьорката около поясока си. Л. Дилов, Т, 125. Всички [жандармеристи] бяха вече пияни, което личеше по разкопчаните куртки, по разхвърляните в безпорядък поясоци и кобури. П. Незнакомов, СП, 59. Не можеш позна .., че този солдатин довчера е носил цървули с подлоги, .. Обтегнал сега на краката си ония дълги, .. лъскави войскарски ботуши, .. пристиснал се през кръста с поясок. Китка V, 1886, кн. 14, 11.

— От рус. поясок.